ИГЛЍЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от иглика; игличка2, игличинка. На полянка, постлана с жълти игличета, / в скрита хралупа, с петте си лисичета, / живее Лисанка. Р. Райкова, ЗК [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)