ИГЛЍЧИНА ж. Диал. Иглика. На една полянка, изпъстрена с жълта игличина и минзухар, младата пастирка захвърли хурката и жадно се спусна да бере цветя. Елин Пелин, Съч. II, 44. Тука покрай стобора се проточила цяла леха здравец, божо дърво и седеф, а по края заградено с шарена игличина. Т. Влайков. Съч. I, 1941, 12. Покрай самия зид бяха избуяли високи бели и жълти лалета, а под тях се показваше срамежливо кървавочервена игличина. К. Калчев, ЖП, 295.