ИГЛЍЧКА1 ж. Умал. от игла (в 1, 2, 3, 5, 6 и 7 знач.); иглица. Жената извади от пазухата на ризата си малка игличка със синьо топченце на края и я забоде на новото копринено перде. Елин Пелин, Съч. IV, 48. В косата ѝ светеше една малка брилянтова игличка. Ив. Вазов, Н, 48. Изсъхналите борови иглички се огъваха под краката му. Р. Балабанов, СбХС, 270. Грамофонна игличка.
ИГЛЍЧКА2 ж. Разг. Умал. от иглика; игличе, игличинка. – Ах, знаеш? И в мойта градина, /.., / разцъфнаха вече златисти иглички. Ем. Попдимитров, Κ, 18.