ИГРА̀ЛЍЦА ж. Остар. и диал. 1. Играчка, танцьорка. Тя [Христина] бе прочута игралица и се надяваше на себе си, ала не знаеше какво може Дъбакът. Елин Пелин, Съч. I, 177.

2. Актриса.


Източник: Речник на българския език (онлайн)