ИГРА̀ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Игрище (във 2 знач.); играло, игрило. Жената седнала да си почине близо до Самодивското игралище и заспала. Л. Йорданова, БНПР [еа]. Никола коня играеше, / Никола камен меташе, / от високото бунище, / от по-ниско игралище. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 85.


Източник: Речник на българския език (онлайн)