ИГРА̀ЛКА ж. Остар. и диал. Играчка; играло. Дори и децата зафърлиха игралките си и фанаха да мислят като дърти. Ив. Вазов, Съч. VII, 93. Вместо кукли и игралки / ето ви, дечица малки, / с моя поздрав и честитка / тази скромна пъстра китка. Чичо Стоян, ЧК, 5. Кат игралка на вълната / беше корабът сломен. К. Христов, Мис., 1899, кн. 6, 611.