ИГРА̀ЛНЯ ж. Помещение, предназначено за игра (в 1 и 2 знач.). Компанията влезе в игралнята и в салона настъпи тишина. Д. Димов, Т, 327. Игралнята редовно се проветрява, като се отварят горните прозорци, а цялостно проветряване на стаята се провежда, когато децата не са в нея. К. Рашков и др., ДБ, 109.


Източник: Речник на българския език (онлайн)