ИГРА̀ЛÒ, мн. игралà, ср. Остар. и диал. 1. Играчка; игралка. Други техни другари напущали кой тресчици, кой други подобни леки играла, които представляваха корабчета в тези локви. М. Георгиев, Избр. разк., 186.
2. Игрище (във 2 знач.); игралище, игрило. Там има мома заспала, / на лошо е място заспала, / на самодивско играло. Нар. пес., Христом. ВВ II, 226.
◊ Играло на естеството. Остар. Игра на природата. А, виждам охлюв!... Игралото на естеството, / животец в една черупка. Ст. Михайловски, ΝV, 71.