ИЗБИКА̀ЛЯМ, -яш, несв.; избиколя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Диал. Заобикалям. – Спускам се към него, той се хвърля върху ми, аз отскачам, избикалям го бързо, удрям го в гърба, после в гърдите. Ст. Дичев, ЗС I, 126. Те вървяха мълчаливо по влажната трева, избикаляха локвичките и бързаха. Елин Пелин, Съч. II, 164. Стигнахме до голям ров и се поспряхме, за да видим отгде да избиколим, та да навлезем в шосето. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 18. Те ще избикалят много, защото през големите улици с гладък паваж стражари не ще ги пуснат. Й. Йовков, Разк. III, 67. Така пътят му избикаляше, но представяше по-малко опасности. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. избикалям се, избиколя се страд.