ИЗБИКА̀ЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от избикалям и от избикалям се; заобикаляне. Пропадането и засипването в снега е много рядко явление, но все пак то представлява една опасност. Средства за борба с такава опасност са: избягване самотните екскурзии и съзнателното избикаляне на такива подозрителни места. П. Делирадев, В, 259.


Източник: Речник на българския език (онлайн)