ИЗБИКÒЛ м. Индив. Заобикаляне. Левски направи широк избикол – все в сянката на овощните дръвчета, чак до самата стена на постройката. Ст. Дичев, ЗС II, 620. Зад ниския хълм, по който вървяха, неочаквано ги посрещна кучешки лай. И макар че човешко око не ги зърна, побягнаха в избикол към потока. Ст. Дичев, ЗС I, 463.