ИЗБИРА̀ЕМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Избор, избиране, изборност. Чрез своята организирана борба българските учители успяха да наложат избираемост на главните учители. Д. Казасов, ВП, 119.

2. Възможност за избиране, избор чрез гласуване. Черкаски е предвиждал всеобщо избирателно право, но със следните ограничения: 25-годишна възраст, притежаване недвижим имот или плащане на някакъв данък; за избираемост се изисква и образователен ценз. Л. Владикин, ИТК [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)