ИЗБЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избирам и от избирам се; избор1. Имаше голяма компания мъже и жени от съседните села, дошли на събора. Такъв е обичаят по народните селски събори: роднински срещи, сгледване, избиране снахи, ядене, пиене. Н. Попфилипов, РЛ, 136. С общо съгласие се реши, щото всичките депутати да бъдат избирани от народа. За двустепенно избиране, както бе предложила комисията, не стана вече дума. С. Радев, ССБ I, 97. Когато процедурата по приемане на дневния ред и избиране на ръководство на събранието привърши, Диманов почувствува, че сърцето му удряше често, а по лицето му вече бе избила дребна росица. Кр. Кръстев, К, 200. Избирането на училищните настоятели не насякъде е ставало с доброжелателна за селските училища цел. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 70.