ИЗБИРА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което има право на гласуване при избори. Стамболов възразяваше, че неговите съграждани, които са го избрали, знаят най-добре неговите години. „Моите избиратели, се провикваше той, не само знаят моите години, но и моите стремления.“ С. Радев, ССБ I, 182–183. – А бе, как ще изберем правителствени [народни представители], откъде ще изкопаем избиратели? Ал. Константинов, БГ, 105. Избиратели са всички граждани, навършили осемнадесетгодишна възраст.