ИЗБИРА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до избори и до избиратели. Избирателният закон не се шегува, ами казва, че който отнеме, строши или открадне някоя избирателна кутия, докле находящите се в нея бюлетини не са проверени, наказва се със затвор от две-пет години и с глоба от 2000 – 5000 лева. Ал. Константинов, Съч., 49. „И запрещавам на сина си да вряка по улиците, преди да има квитанция от бирника и избирателна карта в ръка.“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 19. Избирателна система. Избирателна секция. Избирателен район. Избирателни урни.

2. Който е свързан с подбор, избор, с възможността да се прави избор; селективен. Намиращите се в кръвта на човека антитела са защитни белтъци, които незабавно реагират на попадналите в организма чужди опасни елементи. Най-същественото им свойство е това, че те притежават изумителна избирателна способност. Например антителата, реагиращи срещу вирусите на полиомиелит (детски паралич) от тип 2, в никакъв случай не реагират срещу полиомиелитни вируси от типа 1 или 3. К, 1985, кн. 8 [еа]. Дарвин пръв разработва теорията за избирателното оплождане при растителните и животинските видове.

Активно избирателно право. Юрид. Право на гражданите, които отговарят на определени изисквания, да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. Така се определят два вида избирателни права: правото да избираш, или активното избирателно право, и правото да бъдеш избиран, или пасивното избирателно право. Дем., 2001, бр. 43 [еа]. Избирателно право. Юрид. Право на гражданите да участват в избори, като избират или бъдат избирани, ако отговарят на определени изисквания. – Ти, каже, имаш избирателно право. И тоя синковец ти мушне някоя бюлетинка в ръка. Елин Пелин, Съч. II, 76. Пасивно избирателно право. Юрид. Право на гражданите, които отговарят на определени изисквания, да бъдат избирани в държавни и местни органи. Въведеното изискване съставлява ограничение на конституционно гарантираното пасивно избирателно право, което се изразява в правото да бъдеш избиран. Липса на определена образователна степен не може да бъде пречка за кандидатиране за пряко избираема длъжност. Д, 2007, бр. 72 [еа]. Минималната възраст за придобиването на пасивно избирателно право е 18 години в повечето държави от Европейския съюз с изключение на Белгия, България и др.


Източник: Речник на българския език (онлайн)