ИЗБИРА̀ТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество или проява на избирателен (във 2 знач.); селективност. Окото на жабата действа с изключителна избирателност – то вижда само това, което желае и което е предназначено да види. Ц. Цанев и др., ЧП, 126. Токсините обикновено проявяват известна избирателност в действието си, като увреждат не организма изцяло, а само някои негови органи. Е. Головински, ВК, 7.
2. Биол. Свойство на растителните и на животинските женски полови клетки да избират в процеса на оплождането тези мъжки полови клетки, които са най-подходящи. Опитите също показали, че избирателността е по-силно изразена, когато противоречията в половите клетки са по-големи, което на практика се осъществява при далекородственото разнопородно кръстосване. ОБиол. Х кл, 69. При свободното опрашване се проявява избирателност, при която в поколенията се проявяват признаците на майчиния тип растения. НТМ, 1961, кн. 3, 16.
3. Техн. Способност на дадено електронно устройство да отделя и улавя желания сигнал; селективност. Избирателността представлява способността на приемника да потиска сигналите, постъпващи едновременно с полезния сигнал. Ст. Пъргавелов и др., РУ, 6. Ако се чуват две станции едновременно (лоша избирателност), трябва да се намалят навивките на А3. РТЕ, 1970, кн. 4 [еа].