ИЗВЀЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извеждам и от извеждам се. В дългата килия лежаха тридесет и трима души. Тревогата за неизбежното извикване и извеждане стягаше гърдите им като стоманен обръч. Г. Караславов, Избр. съч. I, 291. В духа на традицията най-висока естетическа стойност при извеждането на невестата има песента „Ела се вие, превива“. Т. Живков, НП [еа]. Извеждане в орбита на космическа станция. Извеждане на закономерности. Извеждане от експлоатация.