ИЗВЀЗВАМ, -аш, несв.; извèза, -еш, мин. св. -ах и (диал.) извèжа, -еш, мин. св. извèзах, св., прех. Веза всичко или нещо изцяло; избродирвам. Бисера държеше в ръцете си парче домашно платно. Върху него девойката извезваше малки червени квадратчета. Д. Спространов, ОП, 191. Особено често се заглеждах в една малка възглавничка на моето легло – на калъфката мама бе извезала хубави цветчета, когато лежеше в болницата. Сп. Кралевски, ВО, 29. Тя прави бод след бод, червеният копринен конец извезва цветя и звездички. Д. Спространов, С, 117. Обръбваше пеленки, извезваше шапчици със сини конци: никога не бе подозирал, че тя умее да везе. Ем. Манов, ДСР, 118. Пустата мама! Отгоре на ръкавичките извезала две кученца от червени конци. А. Каралийчев, ТР, 18. извезвам се, извеза се и извежа се страд.