ИЗВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Много, прекалено верен. Събрали са се дружина, / на връх на Стара планина, / .. / Червено вино пиеха / и верен облок чинеха, / чие йе либе най-верно, / най-верно, най-изверно. Нар. пес., СбНУ XV, 22. Кой има либе най-верно, / най-верно, най-изверно, / като у десни пазви. Нар. пес., СбНУ V, 19.
ИЗВЕРЀН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от изверя и от изверя се като прил. Който е с променена вяра, вероизповедание, престанал е да изповядва християнската религия насилствено, принудително; помохамеданчен. А В. Дечов в „Как е изверено (потурчено) българското християнско население от с. Долащър (Иридерска кааза, Гюмюрджински санджак)“ съобщава, че преданието му е разказано от Исеин Хашу, 60 – 70-годишен „с благородно лице, с бяла брада, спретнато облечен и с бяла широка чалма на главата, която показвала, че е молла“. БНТв ХІ, 17.