ИЗВЕРЖЀНИЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изригване; извържение1. Но неговото кратко царуване било помрачeно от три бедствия: от тридневен страшен пожар в Рим, от чумата в Италия и от ужасното извержение на Везувия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 275. И най-после, на 23. февруария в 1770 г., недалече от зданията, са пукнала земята и захванале са вулканически извержения. ДБ 3, 24. Но идват часове, когато планината глухо тътне като гръмотевица, а по ребрата ѝ потичат реки от горещи лави или разтопени камъне и метали. Тези усилия на ужасната пещ са наричат извержения. С. Бобчев, ПОС (превод), 111.
– Рус. извержение.
ИЗВЕРЖЀНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Изпражнение, екскремент; извържение2. Чистите птичи извержения, които се получават при кафезното отглеждане, могат да се преработват в пикочна киселина. Е. Греков, ИОП (превод), 10. Медът тогава са получавали във вид на някаква каша, пълен с трупове на умрели пчели и на техни извержения. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84–85.
– Рус. извержение.