ИЗВЕРЯ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изверявам и от изверявам се. Този разказ показва, че изверяването на родопските българи станало в различни времена и понякога било дело на фанатизирани софти. БНТв ХІ, 419. Може да се предполага, че това бягство е във връзка с изверяването на тамошните българи или по-късно останалите „непотурчени“ семейства били прогонени от своите мохамедански събратя заради имотите. Н. Хайтов, МЯ, 98.