ЍЗВЕСТ1 ж. Остар. и диал. Известие, вест. И когато отношенията с Дервиш паша бяха се пак някак заплели, те проводиха мене в Скадар да пазя тамошните турски работи и да им пращам извест в Цетине. Св. Миларов, СЦТ, 167. // Заповед. От царот извест е дошла – / κοй има син да прати, / кой нема, сам си да доди. Нар. пес., СбБрМ, 155.
ЍЗВЕСТ2 м. Остар. Книж. 1. Вар. Отведе го [детето] в свой дом и направи му къща нова, голема и сос извест (вар) отвнетре намазана и обелена. X. Йоанович, БСФ (превод), 4.
2. Варовик. Сяко едно [от зъбчетата] в своето място са труди и от фосфор и извест си правят, като от бял камък стеничка, коя расте и заяква от ден на ден. Р. Блъсков, У, 1971, бр. 22, 345.
– От рус. известь.