ИЗКУСТВОЗНА̀НИЕ, мн. няма, ср. Наука за изкуството (в 1 знач.), обхващаща неговата история, теория и художествена критика. Както историята на изкуствата, така и художествената критика са раздели от изкуствознанието. Хр. Ковачевски, СК, 79. Заслугите на Никола Мавродинов за нашето изкуствознание има да се оценяват тепърва. Тепърва ще се види приносът му с разкопките край Созопол и Преслав. С. Северняк, ОНК, 207. Съдовете с ирански и византийски произход обаче са по-малко от останалите, които изкуствознанието определя като традиционни за материалната култура на ранните номади. К, 1986, кн. 10 [еа]. // Стесн. Наука за изобразителните изкуства и архитектурата. Иконографията е дял от изкуствознанието. ЕнцТ [еа]. Той е художник и преподавател по изкуствознание. Д. Делян, ВП [еа].