ИЗКУСУРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкусуря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разг. Изработвам нещо, свършвам някаква работа майсторски, изкусно. Такъв си беше Бяно: реши ли да прави нещо, ще го изпипва и изкусурява – все едно че за цар го гласи. Ц. Родев, Т [еа]. Да изкусуриш един пейзаж с всичките листа по дърветата и тревичките по земята, та като минават любителите на подобни неща, да ахкат. КИЛ, 2010, бр. 3–4 [еа].
2. Диал. Довършвам, нагласявам изцяло, с най-малки подробности нещо. Излезлите навън майстори се спогледнаха. Посъветваха се нещо, после завлизаха, излизаха, чукаха, правиха, но нищо не помогна. – А бе, изкусурено ли е всичко? – запита смутен баща ми. Г. Белев, ПЕМ, 124. Позволих си да поправя някои изрази, да изкусуря звучността на някои стихове... В. Йончева, Д (превод) [еа]. Ще използва тези няколко месеца отсрочка, за да изкусури тайния си план. Л. Гоцева, КП (превод) [еа].
3. Диал. Усвоявам, овладявам до съвършенство някакво умение, занаят. Изкусури занаята. Н. Геров, РБЯ II, 225. изкусурявам се, изкусуря се страд.