ИЗКУСУРЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от изкусурявам и от изкусурявам се. Тя трябваше да ми помогне в изкусуряването на доказателствения материал. А. Гуляшки, УУЧ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)