ИЗКУСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изкуся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изкушавам. – Дошел е дяволът да изкуси стария праведник. Интересно какво ще се получи. Ем. Манов, ДСР, 242. – Вчера на няколко пъти ме изкуси мисълта да си замина обратно. А. Гуляшки, МТС, 105. Дяволът завидял на неговото [на свети Алексия] търпение, та поискал да го изкуси и подвига му да прекрати. Т. Влайков, Пр І, 176. Техният дар [на словенските художници] е отворен за всичките художествени новости. Всички смели похвати в областта на изкуството са изкусили тяхната отзивчива и възприемчива душа. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 11. изкусявам се, изкуся се страд.
ИЗКУСЯ̀ВАМ СЕ несв.; изкуся̀ се св., непрех. Изкушавам се. Въпреки многото примамки от чужбина той [Иван Павлов] не се изкуси и не напусна Русия. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 194. – Бог не изкушава никого, но той може да ни варди от изкушенията на дявола и с туй прошение му ся молим да не ни остави да ся изкусим. КТЕМ, 95.