ИЗКУ̀ТВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изкутвам1 и от изкутвам се; отглеждане, отхранване, отчуване.
ИЗКУТВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изкутвам2 и от изкутвам се; изкриване, изпокриване.
– От Ст. Младенов, Българско тълковен речник..., 1951.