ИЗКУФЀЛНИК, мн. -ци, м. Разг. Грубо. Оглупял, изглупял, изкуфял човек. Навремето бе считан за дяволски хитрец, но напоследък хората смятаха, че е започнал да се превръща в мекушав изкуфелник. М. Парушева и др., Т (превод) [еа]. Не се води по акъла на този изкуфелник!