ИЗКУЦУ̀КВАМ, -аш, несв.; изкуцу̀кам, -аш, св., непрех. Придвижвам се, като куцукам. Напред изкуцука дядо Жельо. Той беше величествен, с вирната глава, с поглед наперен и горд. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 388.
