ИЗРАВНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изравня и от изравня се като прил. 1. За повърхност, земна площ и под. – който е равен. А през нощта беше паднал слаб дъжд и върху изравнената пепел ясно личаха дирите на конете, които Илия и другарите му бяха прекарали. Й. Йовков, ЖС, 84. Между изпочупените кръстове, по изравнените гробове растяха диво бъзе и трънак. Д. Спространов, С, 181.
2. Който е станал еднакъв с някой друг, равен на някой друг. Армиите се срещнаха в полето край къщата. И двете страни бяха с изравнени сили. Сл. Мундрова, В (превод) [еа]. Изравнен резултат.