ИНДУКТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Лог. Който си служи с индукция, който се основава на индукция (във 2 знач.). Индуктивното умозаключение е движение на мисленето от частното към общото или от единичното, особеното към общото. Лог. XI кл, 61. „Галилей гениално се досетил за факта, че индуктивното и дедуктивното умозаключение взаимно не се изключват, а едното обуславя другото.“ М. Калинков, ГГ, 120.
2. Физ. Който е предизвикан от индукция, който се отнася до индукция (в 3 знач.); индукционен. Преди започване на работа с токоизправители апаратурата трябва да е ефективно изолирана и да бъде отведен натрупаният индуктивен ток. ДВ, 2003, бр. 93 [еа].
◊ Индуктивно съпротивление. Физ. Съпротивлението, което се оказва на променливия ток вследствие самоиндукцията; индукционно съпротивление. Беше проверен и високоговорителят. Оказа се, че магнитът му е разлепен, вследствие на което индуктивното му съпротивление се намалява. РТЕ, 1983, кн. 1 [еа].
– От нем. induktiv от лат. inductivus.