ИНДУ̀КТОР1 м. 1. Техн. Ръчна магнитно-електрическа машина за получаване на променлив ток. Инженерът сам завъртя ръчката на малък индуктор. Страхотен тътен разлюля балкана. В. Ченков, ЗХ, 49.
2. Електр. Магнит или електромагнит, който създава магнитно силово поле при динамомашина. Всеки генератор се състои от две части: индуктор и котва. Системата, създаваща магнитното поле, се нарича индуктор; той може да бъде постоянен магнит или електромагнит. Физ. XI кл, 1958, 6.
– Лат. inductor ‘подбудител, възбудител’ през нем. Induktor.
ИНДУ̀КТОР2 м. Рядко. Човек, който внушава мисли или подтиква към действие при сеанс предразположеното към внушение лице. На известния („четец на мисли“) Кемберлен на едно представление предложили да отгатне предмет, който се намирал извън залата, в неизвестна нему къща. Кемберлен заедно с държащия го за ръката индуктор (човекът, чиито мисли се отгатват) напуснал залата, намерил къщата и в нея намисления предмет. ВН, 1959, бр. 2501, 4. Веднага след сигнала „готово“, индукторът, т.е. този, който е написал задачата, започва мислено да ми я диктува, държейки ме за китката на ръката. НТМ, 1962, кн. 3, 18.