ИНДУКЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е предизвикан от индукция или работи на принципа на индукцията (в 3 знач.); индуктивен. За да се настрои антената на по-дълги вълни от основната, обикновено в долния край на антената се включва така наречената удължителна индукционна бобина. X. Шинев, А, 121. Топенето на метали в индукционни пещи трае много по-кратко време, отколкото в обикновените пещи. НТМ, 1950, бр. 4 [еа]. Индукционен котлон.
◊ Индукционно съпротивление. Физ. Индуктивно съпротивление.