ИНДУЛГЀНЦИЯ ж. Истор. У католиците – папско писмо за опрощаване на грехове, което се получавало срещу заплащане. По ония времена в Европа ходеха търговци, що продаваха индулгенции от кръстното дърво на Исуса. Разпродадени бяха огромни пространства от столетни гори. А. Каралийчев, С, 91. Тая е една от седемте църкви, които обязателно трябва да посети поклонникът от Рим. Посещението се изплаща богато с изобилни индулгенции. К. Величков, ПССъч. III, 62–63. На 1571 г. папата изпрати един доминикански инок да продава папски индулгенции, за да сбира пари за довършванието на църквата „Св. Петър“ в Рим. ИЗ 1874–1881, 10. Обр. В страната на народните комисари сега е голямо увлечението по танца и модерните танци, които в първата ера на революционния фанатизъм бяха обявени за буржоазна разюзданост, сега им е дадена индулгенция и шествуват из всички среди. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 30.
– От лат. indulgentia ‘милост’.