ИНДУ̀С м. 1. Последовател на религията на индуизма; индуист. Много хора недостатъчно добре познават историята и живота на Индия и когато искат да обозначат жител на Индия вместо индиец казват индус. Индус е този, който изповядва индуизма – общата религия на 85 на сто от населението на тази страна. А. Каменова, И, 24. Успяла [Индира Ганди] да устрои среща на представители на индусите и мюсюлманите от столицата, за да ги накара да разговарят за помиряването на двете общности. Т. Кюранов, АП, 58.
2. Остар. Индиец. Арийската челяд съставят: индусите, германците и славените. Н. Михайловски, РВИ (превод), 1. Друг народ, който са е появил в историята после китайците, са индийците или индусите. Знан., 1875, бр. 7, 101. Обществото на народите даваше бал. Едва изчезна фигурата на Хартинг и Лойд Джордж пристигна. Той дойде в колесница, теглена от двадесетина души. Имаше ирландци, индуси, египтяни. Хр. Смирненски, Съч. III, 182–183.