ИНЕРВЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Мед. За нервна система, нервни влакна – отправям нормални дразнения към някои органи, за да предизвикам определени явления, функции. От средния мозък излизат влакна, които влизат в състава на очнодвигателните нерви. Тези влакна инервират гладките мускули на окото, от което зависи свиването на зеницата и нагаждането на окото към близко зрение. Анат. VIII кл, 141. При земноводните симпатичната нервна система е добре развита. Тя инервира вътрешните органи. Л. Христов, З, 31. През долночелюстния канал преминават кръвоносни съдове и долночелюстният нерв, който инервира долните зъби и венци. Ал. Гюровски, АЧ, 100.
2. Книж. Дразня, възбуждам, нервирам някого. Ученикът почва да мисли за последиците от неиздържан изпит и да гризе перодръжката. Това го инервира, главата му пламва. УП, 1921, кн. 10, 467. инервирам се страд. Набраздените мускулни влакна се съкращават бързо и при тях ясно се забелязват признаци на умора. Те се инервират от централната нервна система. Анат. IХ кл, 14. Стомахът се инервира от блуждаещите нерви и от влакната на симпатикуса. М. Василев и др., ВБ, 315.