ИНЕРВЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от инервирам и от инервирам се. Дихателната мускулатура се намира под прякото инервиране на кората на главния мозък. Н. Манчева, ЛФ, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)