ИНФЕКЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Мед. Който се отнася до инфекция. След облъчването в цялото тяло се прекратява образуването на антитела и на имунни тела – онези специфични серумни образувания, които притежават свойството да се свързват с токсините на нахлулите в организма инфекционни агенти и да ги обезвреждат. Вл. Андреев, АЕ, 36–37.