ИНФЀКЦИЯ ж. Мед. Проникване на болестотворни микроби в организма, които причиняват местни или общи смущения, заболяване; заразяване. Убоде си [мъжът] крака, получи инфекция и умря в страшни мъки. Г. Белев, КВА, 284. – Премина ми. Само ми дращи нещо в гърлото. – Трябва да се е наранило. А и от най-малката рана може да последва инфекция. Ст. Чилингиров, РК, 166. Тежки и упорити инфекции в различни органи, особено на стомашно-чревния канал, често придружават лъчевата болест. Вл. Андреев, АЕ, 33. Когато болестотворните микроорганизми влязат през определена входна врата, настаняват се в организма и дават началото на болестен процес, казваме, че е настъпила инфекция. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 21.
– От фр. infection през рус. инфекция.