ЍНФЍКС м. Езикозн. Афикс, вмъкнат в корена на думата, който изразява словообразувателно или граматическо значение. Например в латински и литовски са възможни инфикси (от лат. in- „вътре“), т. е. граматически афикси, които се вмятат вътре в самия корен на думата. Е. Добрева, УОЕ, 89.
– От лат. infixus ‘вместен, натъпкан’ през фр. infixe.