ИНФЛА̀ЦИЯ ж. Иконом. Обезценяване на намиращите се в обръщение парични знаци, поради прекомерно увеличаване на количеството на банкнотите в обръщение или като резултат от рязко намаляване на количеството стоки, предлагани на пазара при запазване на същия обем от книжни пари в обръщение. Стойността на лева още повече падна. От инфлацията печелеха капиталистите, новите богаташи, които бяха се навъдили като гъби. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 77. Растящата емисия на книжни пари предизвика инфлация и влошаване положението на широките трудещи се маси. Е. Андрейчин, А, 53. – Немците ще загубят тая война. – И тогава – какво?... Стопанска разруха, инфлация. П. Вежинов, ЗНН, 27.
– От лат. inflatio, -onis ‘надуване’ през фр. inflation или нем. Inflation.