ЍСКАМ1, -аш, несв., прех. 1. Имам желание, нужда, потребност да получа, да се сдобия с нещо. От позицията слизаха други ранени. Всички искат вода. Й. Йовков, Разк. I, 84–85. Той не си отваряше устата и да поиска нещо; околните тряба да са сещат и само по очите да го познават що иска. Ил. Блъсков, ПБ I, 96. Не искам жълти жълтици, не искам дребен маргарец. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
2. Обикн. с абстрактни същ. Моля, търся да получа нещо. Еньо ще се изповяда и ще иска прошка от него. Иван ще му прости. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 165–166. – Никакъв човек не е идвал при мене, никаква закрила не е искал и аз не знам защо ме задържаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 269. Стоичко Данкин бе дошел в града да иска милост за Джони, обвинен и арестуван от съселяните си като народен враг. Д. Димов, Т, 652. Страшна нерожба и глад накара Петра да иска помощ и приятелство от гръците. Е. Мутева, РБЦ (превод), 7. „Слушай, сине мой, думите на баща си. Винаги искай съвет от разумния и не са събирай с лоши хора.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 69–70. Айде ме, либе, заведи, / отдето си ме довело: / .. / Да искам прошка от мама. Нар. пес., СбВСтТ, 179. Искам мнението ви по този въпрос. Δ Искам съгласието ви. Δ Искам отговор. Δ Искам разрешение. Δ Искам извинение. Δ Искам обяснение.
3. Със следв. изр. със съюз да. Имам желание, намерение, вътрешен стремеж да извърша, да постигна или да осъществя нещо; желая, каня се, възнамерявам. Бай Ганьо иска да почерпи стопанина с една цигара тютюн. Ал. Константинов, БГ, 47. Тя сама бе помогнала да влезе в къщата ѝ Аврамовата щерка, сама бе искала тъкмо нея да си вземе за снаха. Д. Талев, ПК, 98. – Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила. Д. Дебелянов, С 1946, 88. Казаха ни, че в село Могила е дошъл един богат черкезин, който иска да са засели в това село. П. Хитов, МП, 17. Той не можеше да са догади какво иска да прави Осман. Ив. Вазов, Съч. XII, 129. Матаке искаше да изпита тая работа изтънко, без да бърза. Й. Йовков, ΒΑΧ, 30. На това място Еньо искаше да прави чифлик. Елин Пелин, Съч. III, 130. Утре искам да стана по-рано, че ще пътувам. // Стремя се, полагам усилия да направя, да достигна нещо. Тя напрягаше слух и искаше да улови всяка дума. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 109. Сам той искаше да надвие мъката си и да приказва за друго. Й. Йовков, Ж 1945, 34. В желанието си да му отмъстят, те искаха сега да го изкарат за един от главните виновници на Априлското въстание. К. Величков, ПССъч. I, 139. Каруцата бърже влиза в широкия му двор. Иска да свали торбите с брашното, но краката и ръцете му треперят. К. Петканов, МЗК, 129. Шишко искаше да създаде у немците впечатление, че върху могилата нямаше хора. Д. Димов, Т, 616.
4. Разг. Настоявам да се осъществи, да стане нещо. Стамат съобщаваше за тежката присъда, която му искал прокурорът. Ст. Марков, ДБ, 45. – Ще те науча аз тебе... Още днес ще искам уволнението ти! П. Спасов, ХлХ, 118. За четирима от подсъдимите той искаше смъртно наказание. Д. Ангелов, ЖС, 127. Ще идеш утре при него; / ала та клетва заклинам, / ако ти й мила майка ти, / да плачеш, синко, да искаш / с дружина да та не води. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Искам планираната работа да се завърши в срок.
5. Разг. Изисквам, наложително е за мен, необходимо ми е. – Войната иска разноски, тя поглъща големи средства. Г. Караславов, ОХ, 216. – Човещината го иска да не те връщам с празни ръце. Ст. Марков, ДБ, 158. – Нивя, лозя, добитък искат гледане. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 31. Свободата не ще екзарх – / иска Караджата. Л. Каравелов, Съч. I, 55. // Безл. иска. Трябва, нужно е, иска се, изисква се. – Трябва да се помисли. – Късо го режи. Тук много мислене не иска. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 133. – Този извор ще наричаме „Милков извор“ – продължи Румен. – Съгласни ли сте? – Иска ли питане! Съгласни сме – единодушно отвърнаха всички. П. Проданов, С, 127. Да покръстиш е лесно; но да научиш няколко ученици, иска труд и време: а колко повече за цял народ! БКн, 1859, май, кн. 11, ч. II, 352. Не ще само ръцете да работят, иска и главата. Погов. За всичкото цяр има, ама иска да го знаеш. Погов.
6. Разг. Определям сумата, която трябва да ми се заплати за нещо (обикн. стока, услуга). – Няма защо да ме храни селото – да се мъчат децата да ми носят храна, но ще ви искам дванайсет лири за тая година. Д. Талев, И, 406–407. – Слушай, Милуш, хем да ги [обувките] направиш здравичко, хубавичко. И много няма да ми искаш. Й. Йовков, СЛ, 81–82. – Трябваше първом да попита момчето колко иска за птичето и да са спазари. У, 1870, бр. 3, 39. Шофьорът иска 10 лв. да ни закара до гарата. Δ Искат на дините по 0,70 лв. на килограм.
7. Разг. Желая да се оженя или омъжа за някого, да се сродя с някого. – Кажи на баща си кого искаш. Ти ще се жениш, не аз. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 113. – Да се оженя – каза Шибил, – ама момите не ме искат. Й. Йовков, СЛ, 9. Имаше мнозина благородни момци, които я [Хубавка] искаха за сопруга. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 43. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 36. Залюби Гьорги Марийка, / люби я Гьорги, иска я, / Марийка плаче, не раче. Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 122. „Я ща в село да ида, / мама си да питам, / мама си, тейно си: / искат ли та, Раде, / за милна снахица.“ Нар. пес., СбНУ XXV, 84.
8. Разг. Имам силно желание да бъда в интимни отношения с някого, да притежавам някого. – Без извинения този път – рече с дрезгав глас той. Отново докосна устните ѝ. – Искам те. Т. Виронова, ОТ (превод) [еа].
9. Във въпр. изр. с местоим. какво и обикн. със следв. име и предл. οт. При възражение – за да се подчертае, че не е основателно да се очаква от някого да постъпи по друг начин, обикн. в съответствие с желанията, мнението на друг, на други. – Ако армията измени на дълга – какво искате от нас и жените? Г. Стаматов, Разк. I, 74. – Какво искаш от една жена, която не обичаш! Елин Пелин, Съч. ІІІ, 45. – Туй хора ли са? – Хайдути. – Какво искаш от тях, когато в гора живеят. Й. Йовков, ΒΑΧ, 69. Пък неженените какво искат? Не им ли стига, гдето ги хранят; гдето ще ги омъжат. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 31. искам се I. Страд. от искам. – Искат ни се двесте лири; щом се искат, те са необходими за светото дело. Ив. Вазов, СбНУ II, 42. Женитбата му се иска от роднините. II. Взаим. от искам (в 7 знач.). – Тате, ние се искаме с Лазарова. Аз ще бъда негова жена! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 151. Петко: – Ти ще отидеш да венчаваш един, който примами сестра ти. Христо: – Какво да сторя аз? Те се искаха и двамата – вземаха се. П. Тодоров, Събр. пр II, 431. – Не слушай, любе, хората – / хората ни са душмани, / оти са двама искаме, / искаме – жда са земеме. Нар. пес., СбНУ XXV, 73.
ЍСКА МИ СЕ несв., непрех. Имам голямо желание за нещо. Мене страшно ми се искаше да отида при палавите си връстници. Ст. Чилингиров, ХНН, 73. Не бях учил, а исках да се уча... Искаше ми се да узная какво има по земята. Зл. Чолакова, БК, 134. Учителката дълго се колеба да влезе ли у дома, или да не влиза. От една страна, ѝ се искаше да влезе, от друга, се срамуваше да не кажат хората, че има някакви връзки с брат ми. К. Калчев, ПИЖ, 163. Той мислеше за брата си и му се искаше да се върне в село да го види. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 162.
ЍСКА СЕ несв., непрех., безл. Трябва, необходимо е, нужно е, изисква се, иска. Иска се, казваше той, повече сърцатост да се понесе злочестината. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5492, 2. „Неведнъж е доказвал безпределната си вяра в нашето дело, и то когато за това се искаше много кураж.“ В. Нешков, Н, 373. Кога земе да преминува шарката и да оздравява, иска ся голямо пазение. Лет., 1871, 140.
◊ Акъл (ум) назаем не искам. Разг. Пренебр. Не ми е приятно да ме поучават. Бай Танас: – Няма да остана. Аз акъл назаем не искам. Сибирецът: – Че и аз нямам излишен. Н. Каралиева, СМ, 50. Баща си искам да кръщавам. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Самонадеян съм и се опитвам да поучавам по-опитните от себе си. Баща си искаш. Диал. Търсиш си неприятности. Бъклица ли искаш? Разг. Неодобр. Въпрос и подкана към някого, който се бави да извърши нещо или да отиде някъде. – Не чу ли барабана? Защо не си пред общината? Бъклица ли искаш? М. Яворски, ХСП, 351. Искам баща си и майка си. Разг. Искам, вземам прекалено скъпо, прекомерно висока цена за нещо. – Не те ли е срам, бе – захвана да го съди един пазарянин, – малко ли пари ти даде човекът, баща си и майка си ли искаш за един бивол! А. Каралийчев, ТР, 195. Искам да доя от ялова крава мляко. Диал. Сребролюбив съм, жаден съм за големи облаги. Искам да изкарам масло от водата. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неосъществимо, върша безполезна работа. Искам думата. Разг. Желая да ми се разреши да се изкажа на събрание, заседание. Владиков ги изгледа сичките наред, да види не иска ли някой думата. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. – Другари, искам думата – разкъса тишината в салона решителният глас на Синигера. Кр. Кръстев, К, 208. Искам ръката на някого. Разг. За мъж, роднини или сватовници – правя на жена предложение за женитба. Те [момичето и момъкът] се виждали за пръв път при церемонията, когато сватовете на момчето отивали да искат ръката на момичето. Ал. Гетман, ВС, 109. – Той [Чавдаров] харесва, обича Вена и ме праща да искам ръката ѝ. Ст. Л. Костов, Г, 57. Тя е разпитвала добре за секиго, който би се появил да иска ръката на първата ѝ вече за женение дъщеря. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 10. Искам си золицата, не ща ти гроша. Диал. Подигр. Употребява се за човек, който не знае да смята и настоява за нещо, противно на интересите му. Искам си своето. Разг. Налагам необходимото на някого (при подчертаване на неизбежността на нещо, независимо от каквито и да е обстоятелства). „Младост, какво да я правиш?... За нея няма мъки, няма войни, тя си иска своето.“ Ем. Манов, ДСР, 5. – А машините си искат своето. – Повреждат се, защото не ги преглеждат както трябва в края на смените. ВН, 1964, бр. 3836, 2. Искам сметка от (на) някого или за нещо. Разг. Изисквам от някого да отговаря за делата си, за постъпките си. Разбунтуваните войски щели да влязат в столицата и да искат сметка от царя и министрите му. П. Здравков, НД, 103–104. Уплаши се, навярно помисли, че те ей сега ще дойдат и ще ѝ искат сметка, задето събира работниците и им се оплаква. М. Грубешлиева, ПИУ, 29–30. – Дигнал се човекът и тръгнал сметка да иска – защо са били сина му. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 87. Искам с трици маймуни да ловя. Разг. Мъча се да получа нещо, да постигна резултати, без да изразходвам никакви средства, без да дам нищо. Защо бизнесът не иска да плаща на наемния труд? Или иска с трици маймуни да лови? Д, 2011, бр. 127 [еа]. Иска ти (ви) се нещо. Разг. Закана, която едновременно е и предупреждение за това, че вече съм достатъчно раздразнен от лицето, с което говоря. Хм! Иска ти се нещо с това твое държане. Каквото ми душа иска. Разг. Каквото желая, каквото ми се нрави. Аз си правя каквото ми душа иска, а ти се пържи там на печката и изпълнявай дълга си към царската фамилия! П. Незнакомов, БЧ, 15. Колкото <си> искаш. Разг. 1. Много, в голямо количество. Най-после той си отива доволен и весел, защото в черната му ръка се белее записката, с която му разрешавах да си насече колкото иска дърва покрай границата. Й. Йовков, Разк. II, 10. Бащата едва дишаше от умора, ама устата му не спираха – псувни, закани колкото искаш. Вл. Полянов, БВП, 89. 2. Много, във висока стенен. Той е глупав колкото си иска. Колкото <ти> душа (сърце) иска. Разг. 1. Много, в голямо количество. Гъби и лобода имаше колкото душа иска в леса, а пък дивечът идваше самичък до тремовете. Ст. Загорчинов, ДП, 70. 2. Много, във висока степен. – Ти, Горане, отпусни пояс, веднъж поне яж и пий колкото ти душа иска. А. Дончев, СВС, 163. Дигаха ръце преподавателите и оставяха децата да лудуват колкото им сърце иска... Г. Русафов, ИТБД, 62. Малко (много не) искам <и> да зная (знам); не искам да зная. Разг. Пренебр. 1. Някого или за някого. Никак не се интересувам от някого или от това какво мисли или ще каже някой, не желая да се занимавам или да имам нещо общо с него. – Не виждате ли, че хора ни гледат? – Нека ни гледат, малко искам да зная за хората! К. Петканов, В, 155. – Аз, като съвестта ми е чиста, малко искам да знам какво ще брътвят наоколо ми глупците. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 41. Ето, той мисли за нея, а тя не иска и да го знае. Д. Ангелов, ЖС, 82. – Страна не взимам аз! Не искам да зная на кого е тая нива. Й. Йовков, ЧКГ, 137. 2. Нещо или за нещо. Не обръщам внимание на нещо, не ме засяга, не се интересувам. Книжните циментови торби са спукани на много места от постоянното и непредпазливо прехвърляне. Всеки гледа да се отърве, блъска ги, дето му падне, и по-нататък не иска да знае. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 89. – Царят си гледа Царевец, а болярите – своите кули. Що става по краищата на царството, никой не иска да знае. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 28–29. Много не иска и да знае за това дали се тревожа или не. Δ Не искам да зная нищо за него. На две магарета искам да се возя. Диал. Угоднича еднакво пред две противни страни. Намерила баба скубано (хапано), ама иска и щипано. Разг. Ирон. За човек, който иска много, без да заслужава и това, което има. На такава глава са малко два крака, <иска четири>. Разг. Ирон. За много прост, много глупав човек. Не искам и да чуя. Разг. 1. За нещо. Решително не съм съгласен за нещо. Всички роптаеха против учителя, но младежите не искаха и да чуят. Елин Пелин, Съч. I, 77. 2. За някого. Не желая да имам нищо общо с някого, не го одобрявам, харесвам. За Косана се знаеше, че беше искал Ранка, макар че Марга не искаше да чуе за него. Й. Йовков, СЛ, 40–41. Не искам нито меда, нито жилото на някого. Разг. Не желая да общувам с някого, да имам нещо общо с него. Джаров: – Чакай! Стой! Да не си посмял да мръднеш! Антонов (без да спира): – Не ви искам нито меда, нито жилото. Мерси! К. Кюлюмов, ПШ, 35. Не искам уста назаем. Разг.; Не искам чене назаем. Простонар. Мога винаги да намеря подходящ отговор, знам какво да отговоря, мога винаги да се защитя. Не ме учи, знам какво да кажа. Не искам уста назаем! Не иска ни хляб, ни вода. Разг. За нещо, което може да се пази дълго време, без да се полагат грижи за него. „А бе той да си я има – рече Истрати. – Свирката не ти иска ни хляб, ни вода, а току виж, че некой път ти потребе.“ Й. Радичков, ПЗ [еа]. От една овца искам две кожи. Диал. Стремя се да получа голяма облага, като прекомерно ограбвам, експлоатирам някого. Пита болника иска ли дюшек. Диал. Ирон. Употребява се като отговор на неуместно зададен въпрос при предлагане на нещо за ядене или пиене. С един пръст искам десет чепа да затикна. Диал. Старая се да постигна, да свърша нещо значително, без да съм подготвен за това както трябва. С лъжица мед искам да подсладя вред. Диал. Ирон. Старая се с минимални средства да постигна голям резултат. Така (тъй) те искам. Разг. Възклицание за изразяване на задоволство от действията, постъпките на някого. – Така те искам. Винаги да казваш само истината. П. Проданов, С, 34. – Все така те искам: във всяка честна работа да бъдеш майстор. Ст. Чилингиров, ХНН, 178. Цървули (гащи) няма, гайда иска. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой иска нещо ненужно, при положение че му липсва най-необходимото. – Цървули няма, гайда иска – и твоята е тъй. Не виждаш ли, че нямаш риза на гърба си, ами света си тръгнал да оправяш. Още бой трябвало да ядеш. В. Нешков, Н, 342.
ЍСКАМ2, -аш, несв., прех. Остар. Търся някого или нещо. – И когато ся завърнах преди два дни, известиха ми тутакси, че старецът Ларок мя искал настоятелно от сутринта. Π. Ρ. Славейков, ДБ (превод), 142. Той ся впусти в едно морно замишляние и искаше средство да ся отърве от тая яма, в коя бе паднал, без да си ще. Г. С. Раковски, БВВ, 22. искам се страд.
– От рус. искать.