ЍСКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от искам1 като прил. Който е желан, необходим. Нажеженият до червено метал под ударите на чука се огъваше като восък, придаде му исканата форма и го пъхна във ведрото с вода до наковалнята. Д. Спространов, С, 90. – Ще отидете в стая № 5! Там ще ви дадат исканата справка! Св. Минков, РТК, 194. Гоце влазя в споразумение с арменски революционери, от които иска да му препоръчат някой майстор леяр на ръчни бомби. Исканият майстор се намира и денонощно бълнуваната „фабрика“ се урежда. Π. Κ. Яворов, Съч. ІІ, 197. Завари брата си Вартоломея, дошел от Испания, пратен от царя с исканата помощ от войска и храна. П. Кисимов, ОА I (превод), 87. Заключен бил мир, по който римляните предоставили на съюзниците повечто от исканите права. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 329.