КАБЗАМА̀ЛИН м. Остар. и диал. По време на османското владичество — лице, упълномощено да събира данък; бирник. Вчера ви писах по паракендиския кабзамалин и надявам ся да приемете писмото ми навреме. АНГ, 1911, кн. I, 116.
— Друга (диал.) форма: кабзума̀лин.