КАБЍЛ нареч. Диал. 1. Само в съчет.: Кабил е. Може, възможно е. — Само ме дебнат, да е кабил, жив да ме запалят. В. Нешков, Н, 204. Беговете са си разпасали поясите стрижат ни до кръв, не ни оставят кора хляб, да е кабил да смъкнат и кожата от гърбовете ни. Д. Спространов, ОП, 91. — Да се върнем, ама кой знае какви преспи ще натрупа, .., пък не е и кабил и глутница вълци да не слезе от Хайдушки баир. В. Нешков, Н, 40-41. — Добре, че спомена за яйца. .. Я идете, бре момчета, и вижте у полозите там не е кабил да няма. Ц. Гинчев, ГК, 61. Да е кабил, у една капка вода да го удават. Послов., СбНУ IX, 194. Кабил не е. Не е добре, не бива. Млада булка кабил не е да мине път на някой вол: ще го изчака да мине, че тогаз ще мине тя. Й. Йовков, АМГ, 153. Единият от мъжете при талигата пропълзя към караула, послуша и когато тоя отмина, каза високо: Кмета беше, господарю, хем с дяда Стоилка: кабил не е, отиват да дирят Джонкови! А. Страшимиров, ЕД, 188. Кабил съм. Готов съм, в състояние съм да извърша нещо. — Той, проклетникът му, кабил е очите ти с клечка да избоде... Г. Караславов, СИ, 197.

2. Като същ. Възможност. — Няма ли кабил друго учение да избереш, дето се учи в София. Във висшето училище? Ив. Вазов, СНЖ, 58. Няма ли кабил, бего, няма ли кабил, джанъм, / със теб да дода .. / Деня да съм ти бего, .., / млада робиня. Нар. пес., СбНУ XLVI, 258. Руске ле, русо момиче, / край кабил, Руске, да има / след мене, либе, да дойдеш / на моя хубав бащин дом. Ц. Церковски, Худ. С I, 110. „Блазе ѝ с хубост“, казваха едни; / „Блазе, комуто на честта се падне“ — / обаждаха се други, век живели, / свят опознали шепнейки изниско: / „Блазе ѝ... Ех, кабил ни край не е / на хубаво да води тая хубост“. Π. Π. Славейков, Съч. I, 90. — Слушай ма, мама, не оди, / те не са тежки търговци, / .. / — Майно льо, стара майно ле, / край кабил няма, ша ида / тежък търговец да стана. Нар. пес., СбНУ XXVI, 62.

Да е кабил, що изсере да изяде. Диал. Грубо. Голям скъперник е.

— От араб. през тур. kabil.

КАБЍЛ м. Лице от берберски народ, който живее в планините на Северен Алжир. Кобилите нападнаха военния лагер на испанците. БД, 1909, бр. 12, 3. Данък трябвало да изплати веднага всеки кабил, за която цел специални султански емисари биле изпратени за прибирането на трибута. БД, 1909, бр. 17, 3. Нарядко по улицата минава арабин (..) или кабил водоносец, който мъкне на голия си гръб кожен мех с вода. Л. Мелнишки, С, 18.


Източник: Речник на българския език (онлайн)