КАБЍНА ж. 1. Малко помещение в машина, превозно средство, поща, кино, баня и др., пригодено за специални цели на шофьор, пилот, кинооператор и др. От кабината на един камион се показа нетърпелив шофьор. Л. Александрова, ИЕЩ, 138. Застанал върху високата кърмова част на лодката, капитанът лениво се бе облегнал на покривчето на кабината. Ем. Манов, БГ, 68. Точно на моста имаше четири боядисани в жълто и червено телефонни кабини. С. Северняк, ВСД, 47. Една сутрин Ирина се отправи към тръстиковите кабини на плажа по-рано от обикновено. Д. Димов, Т, 346. Асансьорна кабина. Командна кабина. Параходна кабина. Пасажерска кабина. Прожекционна кабина.
2. Телефонната служба, която осъществява съобщението. — Кабина! — грабна отново слушалката и сам не забеляза колко високо нареди на постовия стрелочник да спусне бариерите. Н. Нинов, ЕШО, 64. Получих известие за телефонен разговор с кабина. Δ Телефонистката викаше кабината във Варна.
— От фр. cabine през рус. кабина.