КАБИНЀТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който се отнася до кабинет1. Гьоте клони към тиха кабинетна работа. М. Арнаудов, Г, 33. След вечеря, облечен в кабинетното си палто с яка и маншети от тъмнозелено сукно, той отново сядаше на бюрото си и грабваше стилото. Д. Калфов, Избр. разк., 91. Кабинетно обзавеждане.
2. Прен. Който не е свързан с живота, практиката, който е откъснат от действителността. Той [Хаджийски] никога не е бил кабинетен учен, затворен между четирите стени. Е. Каранфилов, Б III, 262. Кабинетен живот. Кабинетен изследовател. Кабинетна наука.
◊ Кабинетен плъх. Книж. Пренебр. Човек, който е откъснат от живота, от действителността. Ръката на главния редактор прелиства някакъв ръкопис .. — Седим тук, печем се на огъня. Станахме кабинетни плъхове. ВН, 1962, бр. 3258, 4.
КАБИНЀТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни. Книж. Прил. от кабинет2. През есента на 1935 година монархът .. извърши кабинетна промяна: на мястото на министър-председателя Андрей Тошев бе поставен началникът на дворцовата канцелария Георги Кьосеиванов. Мл. Исаев, Н, 262. Пита се: защо тогаз Каравелов, като е знаял за „гешефтарските наклонности“ на своя министър на вътрешните работи, .. направи от тези договори кабинетен въпрос. Бълг., 1902, бр. 448, 3. Кабинетна криза.