КАБИНЀТЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от кабинет1. Кабинетчето на домакина е до кухнята. Съвсем мъничко, тясно. Л. Михайлова, Ж, 152. Когато най-после успях да вляза в малкото, боядисано в розово кабинетче, той ме остави да чакам още половин час. Ст. Христозова, ДТСВ, 104.


Източник: Речник на българския език (онлайн)