КАКЪ̀В, каква̀, какво̀, мн. каквѝ, въпрос. местоим и въпрос. местоим.-съюз. I. Въпрос, местоим. вместо прил. В пряк въпрос. 1. За запитване относно качеството, характера или вида на лице или предмет. Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? Елин Пелин, Съч. I, 45. — Ами ти каква служба ще земеш тогава? Ив. Вазов, Съч. VI, 71. — Какъв е този човек? Й. Йовков, ΒΑΧ, 83. Няма ли да му се присмее? Но на какво основание ще му вярва, когато въобще не го познава? Д. Ангелов, ЖС, 240. — Сами ли сме? — запита той, като се огледа .. — По какъв случай разрешиха? Кой разреши? К. Калчев, ЖП, 197. — Отстранете се, господин подполковник! С какво право се бъркате на нашите разпореждания? Ив. Вазов, Съч. XXV, 194. Вие на какъв език говорите? Δ в качеството на какъв ме разпитвате? Δ Вие по каква работа идвате? l Обикн. с кратка форма за дат. на лич. местоим. — при питане за роднински връзки и други отношения. — Самата аз съм Шуб! Елена Шуб! .. — А какъв Ви е Григорий Шуб? — Брат! — каза тя. П. Вежинов, НС, 153. — Е, и какво са го разпитвали? — Просто питали — какъв си му, защо си живял у него. М. Грубешлиева, ПИУ, 141. С кого се прощавах аз? .. Насреща ми, стояха хиляди французи, но какви ми са мене французите, какъв съм аз на тях! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 29.
2. В съчет. с частица ли. Във възклицателно-въпросителни изречения — при питане, съдържащо някакво предположение, примесено понякога с недоумение, съмнение. Тоя Стефчов — звярът, с какво ли нетърпение очаква сега гибелта на Бойча! Ив. Вазов, Съч. ХXII, 155. Другите четници около тях лукаво се подсмиваха: какъв ли четник ще бъде това крехко даскалче! Д. Талев, И, 257. Вредом днес из нашата родина / за едно говори стар и млад: / — Ех, какъв ли подир пет години / ще израсне тоя чуден свят! Н. Фурнаджиев, СП, 9.
3. Във възклицателни изречения. а) За подчертаване, изтъкване на висока степен в проявата на някакво качество на лице или предмет, съпроводено с израз на възхищение, задоволство или укор, възмущение, досада. Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. Бедният Белчо! Какъв мъченишки изглед имаше и каква кротка душа носеше! Елин Пелин, Съч. II, 27. — Той ли не разбира! — сви устни докторът и заклати заканително цялото си тяло. — Какъв хитрец е той, какъв дявол е... Г. Караславов, СИ, 28. — Какъв беше бащата, какъв излезе синът! — каза той. Й. Йовков, Ж 1945, 96. — Ква-ква! — викаше жабата. — Пуснете ме да изляза напред! Ах, какви невъзпитани животни! Св. Минков, ПК, 23. — Къде си ходила, Ноне? .. — Кутмака доде наблизо и Нона видя лицето и очите му. — Не те ли е страх, бе къзъм, я каква е тъмница! Й. Йовков, ЧКГ, 202. б) Обикн. в съчет. с частицата ти и следващо същ. — за израз на учудване, несъгласие, протест, на отрицателно или пренебрежително отношение към нещо или за означаване, че предходното твърдение е невярно, неточно. Звънецът звъни: канят ни на закуска. Каква ти закуска: на мене това ми стига за два дни. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 16. Тръгна към баира — какъв ти баир, нищо могила му се стори, на един дъх се качи горе. Й. Радичков, СР, 38. — Та това ли им е полудивият бик бе? — обади се с насмешливо разочарование един младеж от задните редици. — Какъв ти бик — рече друг, — това е впрегатен вол. Г. Караславов, Избр. съч. II, 35. Той седеше .. и рисуваше върху обтегната хартия някакъв портрет. Боже мой! Какъв ти портрет? Та това е жив човек! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 135. — Ами я чуй, Ноне, ... хубав ли е, а? — Каква хубост, бабо Лукано! — засмя се Нона. — Като не е българин, може ли да бъде хубав? Й. Йовков, ЧКГ, 104. — Ти хареса ли го, защото го обикна, или го обикна, защото го хареса? — Какъв въпрос, како! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 55. в) За израз на леко недоволство, неодобрение, укор или несъгласие с някакво качество или постъпка, поведение на някого. Поглеждаха я през рамо и пак се заглеждаха навън през прозорците. „Какви са! — мислеше си старата. — Не ме жалят, стяга им се душата.“ Й. Йовков, ΒΑΧ, 178. Виж каква си, нано! За Петко сама пристаяш да го доведеш, а за детето, като се е разгеле намерил докторът тука, не бива да го прегледа! Т. Влайков, БСК I, 505-506. — Не, не това. .. То е недовършено. .. Чакай .. — Дай тогава нещо друго — замоли го Катя. — Виж какъв си, Бояне! М. Грубешлиева, ПИУ, 143. Всичко разбира — я какъв ме гледа, като бивол през ярем. Г. Караславов, СИ, 29. — Ех, и ти Софче, каква си! Недей приказва така, да сърдиш баща си! Св. Минков, РТК, 114-115. — Хем да не обаждаш на тате! Найден се изсмя от сърце: — Че той преди мене знаял — казал му чичо поп. Ще умра от срам... какви сте вие мъжете! Г. Райчев, ЗК, 110.
II. Въпрос. местоим.-съюз. 1. Въвежда въпросително подчинено допълнително изречение (непряк въпрос) — за запитване относно качеството, характера или вида на лице или предмет. — Стой! Първен кажи кой е и какъв е властелят на кулата? Ст. Загорчинов, ДП, 299. Говедарската дъщеря попита чужденците отде са и по каква работа ходят. А. Каралийчев, МО, 13. Разбрах: вам много ви се иска да узнаете кой съм, какъв съм, как се казвам. Г. Райчев, Избр. съч. II, 27.
2. Въвежда съобщително подчинено допълнително изречение, с което се обяснява, уточнява качеството, характерът, видът на лице или предмет. Вълчан разказваше, .., какви чукета беше имал едно време. Й. Йовков, Ж 1945, 24. Но селяните не разбраха или не искаха да разберат какъв е тоя господин. Ив. Вазов, Съч. XII, 20. Само врабецът, .., хвръкна ниско над главата ми и тревожно зачурулика, но аз му шъкнах силно и той не обади каква е работата. Елин Пелин, Съч. II, 129-130. — Я излезни, мила мале, / да погледаш и да видиш / каква отмена ти носа! Π. Π. Славейков, КНП, 115.
3. Въвежда подчинено определително изречение. Измъчваше я мисълта какъв отговор ще даде. Δ Съвсем не ме интересува това, какъв успех си имал в училище. Δ Решението ми ще зависи отчасти и от това, какъв ще бъде вашият отговор. Δ Изобщо не ме интересува въпросът, каква позиция ще заемеш на събранието. Δ Най-важно е друго — какво нареждане ще даде директорът.
4. Въвежда подчинено подложно изречение обикн. след безлични глаголи и безлични изрази. Не се чуваше какви войски ще пристигнат. Δ Интересно е какви книги ще доставят. Δ Съобщено беше какъв човек се очаква.
5. Въвежда подчинено сказуемно определително изречение. Най-важният въпрос беше какъв майстор ще се намери за ремонта. Δ Главното сега е какъв е успехът от изпита.
III. Като относ. местоим.-съюз. Остар. Въвежда подчинени определителни изречения; какъвто. Отдясно .. се показват разкошни лозя и току до тях известният водопад Скакавица, какъвто рядко човек може да види. БД, 1909, бр. 21, 1. Такъв съм тук, какъв бях в онзи свет. К. Величков, Ад (превод), 132. С какви се събереш, такъв ще станеш. Δ Какъв му умът, такъв му и домът. Послов.