КАКЪ̀ВТО, каква̀то, какво̀то, мн. каквѝто относ. местоим.-съюз. 1. Вместо прил. Въвежда подчинено определително изречение. а) За поясняване, уточняване качеството на нещо (лице или предмет), посочено обикн. от прилагателното в главното изречение. Бащината ми къща не беше от ония стари, ниски, схлупени къщурки, каквито имаше доста в нашата махала. Т. Влайков, Пр I, 1. Бозавите му потури бяха изтъркани, ..; беше и с високи калцуни, каквито никой вече не носеше. Й. Йовков, ΒΑΧ, 68. Слабата светлина озари кръглото му русо лице... И Милена го видя пак хубав, какъвто беше преди години. Елин Пелин, Съч. I, 83-84. Вие сте се оскърбили от думите ми в градината, вие сте им дали смисъл оскърбителен за вас, какъвто съвсем нямат. Ив. Вазов, ПЕМ, 26. б) В конструкция какъвто..., такъв <и>, такъв..., какъвто. За подчертаване, изтъкване на пълно сходство, еднаквост, тъждество по качество на сравняваните лица или предмети в главното и подчиненото изречение. Тогава му се мяркаше милото лице на Цвета, .., такова, каквото го видя на литията. Елин Пелин, Съч. III, 110. И наистина, след месец Найда оженила сина си, и нейната снаха била такава, каквато предсказал сънят... Л. Каравелов, Съч. II, 9. — Ето какво нещо е късметът — какъвто юнакът, такава и момата! К. Петканов, БД, 13. — Султанът знае за това писмо, колкото покойният му баща. — Каквато моята справедливост, такава неговата награда. А. Дончев, ВР, 243. Така до Девети септември. На тоя ден всичко се катурна. Погнаха баща ѝ заради рушветчилък и полицейщина, погнаха и Домна. .. „Какъвто коренът, такъв и плодът“, викаха. Б. Болгар, Б, 14. На какъвто кон яздиш, такваз песен ще пееш. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 285. в) При отрицание. За изтъкване на разлика по качество при съпоставяне на лица или предмети в главното и подчиненото изречение. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай Ганю. Ал. Константинов, БГ, 141. А неговият смях и присмех над себе си е такъв добър коментар, какъвто не са дори самотността и тъмнеящата понякога в погледа му меланхолия. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 7. ● В конструкция с въпр. местоим. кой, кого, кому. Кому каквато работа е възложена, нея да си върши. Δ Кой каквато награда е заслужил, такава ще получи.
2. Вместо същ. Въвежда подчинено определително изречение, в което замества името, названието на лицето или предмета от главното изречение, които подчиненото пояснява. Жаравков не прие да се унизи да му се отплати със същата монета, .., а му отговори грубиянски насред улицата, с бастуна си, какъвто държеше и редакторът. Ив. Вазов, Съч. X, 15. Прекръстихме се и запалихме свещ в черквата, на каквато е превърната постницата на св. Ивана. Ив. Вазов, Съч. XV, 35. Ние се стараехме да черпим доблест, от каквато чувствувахме, че ще имаме нужда всички. К. Величков, ПССъч. I, 3. И в тази борба те излязоха победители, каквито ще излязат всички со здрави инстинкти. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. Геракът заведе кмета при леглото си, дръпна шареното чердже пред него и повдигна една от плочите, с каквито бе постлан целият под. Елин Пелин, Съч. III, 61.
3. Въвежда подчинено определително изречение, чрез което изтъкнатата висока степен на качеството на лицето или предмета от главното изречение се представя като основание, причина за действието в него; както. Отраканият човек, настави той, като намекваше за зет си, лесно ще започне да печели, ама да има с какво да се захване. И след това направо каза, че Въкрил, какъвто е пресметлив и очеваден мъж, от парата сто ще направи. Г. Караславов, ОХ IV, 11. Аз бръкнах в джоба си и изкарах часовник — да го сравня с големия. Какъвто съм несръчен, без да искам, изтървах часовника и той тупна на камъните. А. Каралийчев, С, 230. — А най-лошото е, Кузмане, — вече доверително продължи Продан, навеждайки се към момъка, — че нашият болярин, какъвто е сприхав, нахока и изпъди търновския. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 229. — Стефчов има зъб на тебе, и да можеше да стори зло, какъвто е мазник, той щеше да го направи досега. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 48. Какъвто беше едър, доста овехтялата му униформа беше тясна за него и той ходеше винаги с разкопчана яка, а ръкавите под мишките му бяха винаги разпрани. Д. Талев, И, 77.
4. Обикн. ж. род. каквато. Въвежда подчинено подложно изречение. Дуна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушните си очи, .. — Книгите се пилеят, не е сигур тая работа — заключи Дуна. — Чакай де, то каквато има да стане, утре ще стане — каза Миряна ободрен. Ем. Станев, ИК I и II, 90.
5. Въвежда подчинено сказуемноопределително изречение. При изтъкване на еднаквост на качества, състояния, действия. Природата остая каквато си е. Ив. Вазов, Съч. XXII, 198. Тя не ви познава, ама да видиш чудо — често ви сънува, и както ми разправя — явявате ѝ се на сън също каквито сте си. Елин Пелин, Съч. I, 59. Той беше какъвто си го помня.
КАКВО̀ТО относ. местоим., ср. (вместо същ.) I. Относ. местоим. Обикн. в реплики при отговор. За обобщаване на казаното в предходния текст; това нещо което, такива неща които. Ще има и кръвопролитие, боеве, гърмежи... — Каквото аз обичам — каза Македонски. Ив. Вазов, Съч. VI, 21. Па и на всяка друга работа била ударна и пофатна: и на шев и на предене и на ткане. Таман каквото стрина Венковица обича. Т. Влайков, БСК I, 177. Какво мислите да правите сега, като ще е въстание навред? — попита Рада. — Каквото трябва. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 115. Мама през ден-два току лепваше нова кръпка на гърба и на ръкавите. И то каквото намереше. Кр. Григоров, ОНУ, 5.
II. Относ. местоим.-съюз. А. Подчинителен. 1. Въвежда подчинено определително изречение. а) За посочване на предмети, факти, явления, действия и др., като замества поясняваното съществително име или равнозначно на него местоимение от главното изречение. Всяка седмица тя получаваше от Ванко бял плик, .. и веднага най-акуратно му отговаряше, като подробно описваше всичко, каквото ставаше в нейния клас, в квартирата на съседите, в градеца. М. Грубешлиева, ПИУ, 167. Виждате ли го, само той.. .. Той пръв ни даде хляб, пари и всичко, каквото ни потрябваше. При него сме спали. Ст. Даскалов, БМ, 53-54. — Царю, държиш ли на думата си? — Искай — отвърнал разтреперан от яд царят, — каквото поискаш, ще ти го дам! А. Каралийчев, МО, 10. ● В конструкция с въпрос, местоим. кой. Кой каквото прави, на себе си го прави. Послов. б) В конструкция каквото..., такова (това). За подчертаване на еднаквост, тъждество на съпоставените предмети или действия. — Каквото я е майка ѝ научила, това ще и фърли и тя камик към невестината майка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 273. — Работата се изясни — измърмори доволен поручик Баязов. — Каквото предполагах, такова излезе. П. Вежинов, ЗЧР, 128. Каквото повикало, такова се обадило. Послов.
2. Въвежда подчинено допълнително изречение. И за последните арести предателят е бил Панту Кътърка. Стига вече! Той трябва да си получи каквото е заслужил отдавна. Д. Талев, И, 175. Той е млад момък и има голяма нужда от пари; както е притеснен, разумявате, той е готов да подпише каквото му предложите. М. Балабанов, С (побълг.), 57. — Сега да ти разкажа, Киро, за каквото ме питаш. Й. Йовков, ΒΑΧ, 96. Бъди благодарен на каквото имаш и ти си честит. Π. Ρ. Славейков, БПI, 62. Вече се канеше да изреди, каквото бе измислил, но Момчил не го остави да заговори. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Те съзнаваха нуждата да направят час по-скоро това, за да помогнат на другарите си от гарата, които се мъчеха да спасят от пожара каквото можеха. Д. Димов, Т, 616. ● В конструкция с въпрос, местоим. кой, кого, кому. И кому каквото дотрябва, от стрина Венковица cѐ ще поиска и тя всекиму ще на радо сърце да пристои. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 166. — Кой каквото ще да приказва, но един е по целия Балкан майстор Найден. Р. Стоянов, М, 8. Кой каквото ще да казва, / ала умна съм глава. / Май ушите ми са дълги, / но беда не е това. СбХ, 1955, 34.
3. Въвежда подчинено подложно изречение. — Истина е, каквото ви е разправял — каза Огнянов. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 47. Каквото следва е написано много пъти по диктовката на самия старец. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 301. — Позна ли го? Садък мълчеше. — Ходжата!... — злорадо добави Медко. — Видя ли? Пък ти не вярваше. Е-хее, каквото кажат хората, все право излиза... X. Русев, ПЗ, 140. — Е, казвайте тогава, момчета — започна той изведнъж топло и разнежено. — Каквото измислим, ще бъде все за доброто на България. Ст. Дичев, ЗС II, 201. Грях не е каквото ядеш, а каквото правиш. Π. Ρ. Славейков, БП I, 106.
4. Въвежда подчинено сказуемноопределително изречение. Кой каквото ще да става, / големец или богат, / нека се ядат за слава, / кой да стане пръв познат. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 160.
5. В конструкция между две еднакви форми на един и същи глагол (обикн. в мин. вр.). За изразяване на безразличие към нещо, примирение с нещо. Бил какъвто бил, сега ще го приемем като нов човек. — Случило се, каквото се случило, ами дай да оправим нещо, ако може. Станала, каквато станала тя, но друг път да не се повтаря!
6. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения. а) За причина — при посочване, изтъкване на висока степен или друга особеност на действието в подчиненото изречение което се представя като основание за осъществяване на действието в главното; както. Не ми е писал [Димо], има шест месеца — Каквото се е разбъркало на фронта и шест години няма да ти пише! — отсече Марин. К. Петканов, МЗК, 247. Натискът беше изтласкал Манол много напред .. — Дано не ни подушат — пошушна край рамото му селянин. — Каквото сме се събрали — леле мале... X. Русев, ПС, 192. Каквото се е развикал, ще събуди и мъртвите. б) Остар. В съчет. със съюз да. За цел; щото, за да. Обикновено на другата им страна написваха разни невинни и незначущи фрази, каквото да измамят властта в случай че ѝ падне писмото в ръце. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 33. Най-напред той [везирът] са погрижи да напълни хазната с пари, каквото да има средства да продължава войната. С. Бобчев, СОИ (превод), 132. Тоя обаче наш писмовник за по-добро напечата ся с печатни букви, каквото да ся чете по-лесно. С. Попов и др., ТБП, 1. А ония, които не са си платили, наумяваме им да побързат и ни внесат стойността каквото да можеме са улесни с потребните разноски и да вървиме напред. НБ, 1876, бр. 23, 92. Задължава се русчушкият частен комитет и всякой друг в Българско да работят с начин най-мирен, каквото да не възбуждат ни най-малко преследвание на работата от страна на неприятелите. Р, 1926, бр. 206, 4. в) Остар. За начин и сравнение; както. Работата не ще смали вашето достойнство, каквото не пораствате от голяма гордост и други подобни неща. Т. Икономов, ЧПГ, 6. Ако си се наканил максус за у дедо Дичови, па са хаберлии, .. Третата снаха ще те преведе през сливака, .., а шестата ще стои да те чака да пружиш ноги, та да ти изуе цървулите, да отвие навущата, каквото що си е ред и прилика. М. Георгиев, Избр. разк., 42. Та и не могат сега вече да седат брате неделени и да работят нещо общо, каквото е било някога. Т. Влайков, Съч. II, 121. Еднаж Еленка зе котлето да го изжули с пепел, а майка ѝ рекла: „Недей, душе! Щеш си ожулиш и одръгнеш ръцете; тий и тъй от некое време насам не са вече бели, каквото бяха по преди.“ Й. Груев, КН 4 (превод), 14.
7. Разг. Въвежда вметнато изречение, с което се изразява собствено или чуждо мнение, съображение във връзка с действието в главното изречение; както. — Май, каквото гледам, идат облаци от Балкана. Ив. Вазов, Съч. VIII, 17. Португалците, каквото видяхме, няколко пъти ся пущали на юг и опитували да обиколят Африка по море. Г. Йошев, КВИ (превод), 249. Аз каквото ми се варди, ще се освободим. Ив. Вазов, Съч. VIII, 21. Май, каквото виждам, свършвате работата.
Б. Съчинителен. Съотносителен съединителен. В конструкция каквото..., така и. За свързване на еднородни части в изречението при изтъкване на някаква еднаквост, равностойност; както... така и. Каквото с нея, така и без нея, не ѝ е много спорна работата. Елин Пелин, Съч. III, 35.
III. Относ. местоим.-предл. Остар. При изброяване, изреждане на елементи, обекти от определено, споменато множество; като. Количество ся нарича всичко, что може да ся измерва или изброява, каквото: дължина, ширина и дебелина на тела. Хр. Данов, Ч, 1. От насекомите едни имат по дестина крачица, други и повече; някои има и с крилца, каквото скакалците и мухите. П. Р. Славейков, ПЧ, 7. Има едни води (..), които имат спасително действие върху здравето на человека. Те излекуват всекигодишно хиледи болести, каквото ревматизъм, малокръвие, силни и закоренени кашлици и пр. Ч, 1874, бр. 2, 41. По такъв братски начин разделят и разните бакшии, които на бюлгерите според обичаите даряват, каквото ризи, кърпи, платове разни, плодове и др. т. РН, 1905, кн. 4, 174. В нашите народни песни ся споменуват много таквиз юнаци и даже някои жени юнакини, каквото Стоян войвода, Инджа войвода. ДЗ, 1867, бр. 6, 24. Жълтиците ги правят от злато, .., а дребните пари, каквото петачета, десетачета, ги правят от мед. Π. Ρ. Славейков, ПЧ, 21-22.
◊ Каквото и да. Сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване. Слава богу, и нашите ще се оженят, каквото и да пречат дъртите. Ив. Вазов, Съч. XII, 8. Каквото и да е (било) неопр. местоим. Нещо, безразлично какво. Беше много далеч [огънят] и ние само гледахме, безсилни да направим каквото и да е. Й. Йовков, Разк. II, 187. Той не се дружеше с никого и жестоко кресваше и запсуваше някое заптие, което би се осмелило да му досажда с каквото и да е. Св. Миларов, СЦТ, 22. Девойката не е твърде склонна да разказва каквото и да било за себе си. Г. Караславов, ПМ, 47. Каквото <си> ще. Неопр. местоим. Разг. Все едно какво, безразлично какво. В хана можеше да става каквото си ще, той не обръщаше внимание на нищо. Й. Йовков, ΒΑΧ, 21. Иде му да зареже овцете и да литне и той към село. Пък овцете — да става с тях каквото ще. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 3. Какъвто <и> да е (било). Неопр. местоим. 1. Някакъв, безразлично какъв. Вечер той не заспиваше до късно. А макар и да задремваше, всеки лай или какъвто и да е шум отвън го събуждаше. Кр. Григоров, Н, 138. Пиринчената хлопка непрекъснато подпитваше, медната отговаряше малко пресипнало, без да влага каквато и да било живост в отговорите. Й. Радичков, СР, 6. 2. Всякакъв, различен. Предвещаните съчинения — разказът и драмата — ... довтасаха във всичката си свежест. Те бяха девствени от каквито и да било поправки. Ив. Вазов, Съч. IX, 69.
— Други (съкр., диал. и простонар.) форми: к ъ̀ в т о, к в а̀ т о, к в о̀ т о, к в ѝ т о.